Протетичните методи на лечение заемат основно място в комплексното лечение и рехабилитация на пациентите с максиларна резекция. Поради ангажирането на различен обем от лицево-челюстната област лечението има свои специфични особености, което налага правилен избор на метод за лечение и конкретни специалисти. Проучване сред лицево-челюстни хирурзи установява, че едва 65% от тях имат достъп до специалист по лицево-челюстно протезиране, който факт в 19% от случаите повлиява на избора им на лечебен подход.
Повечето автори провеждат протетичната рехабилитация след максиларна резекция в три етапа, чрез хирургичен, временен и дефинитивен обтуратор. Всяка конструкция има своя специфика, оказваща различно въздействие върху качеството на живот. Приложението на триетапен метод на лечение позволява възстановяване на храненето, говора и естетиката на пациентите, като осигурява приемливо качество на живот.
Първият етап от лечението е изработването на следоперативна защитна пластинка – хирургичен обтуратор. Планирането и изработването ú започват предоперативно, което дава възможност за обтуриране на създадения дефект непосредствено след операцията. С това се осигурява стабилно фиксиране на следоперативната превръзка, възстановяват се носовото дишане, говорът, храненето и в някаква степен – естетичният вид на пациентите. Повечето автори определят имедиатното протезиране като важен фактор за рехабилитацията и за поддържане качеството на живот на тези болни. Пластинката остава стабилна за кратък период от време, 7-10 дни след резекцията, поради протичащите оздравителни процеси.
Вторият етап от лечението е изработването на временен обтуратор, с който се затвърждава ефекта от постигнатите с хирургичния обтуратор резултати . Важната му роля в оформянето на следрезекционната кухина в хода на оздравителния процес дава основание на някои автори да го определят като „формираща протеза“. Приема се, че лечението с временен обтуратор трябва да започне около 2 седмици до 2-3 месеца след резекция и да продължи до окончателното завършване на оздравителните процеси в дефекта. Според някои автори за това са необходими около 6 месеца след операцията, а според други – година. Бързите и динамични промени в тъканите през оздравителния период затрудняват изработването на временния обтуратор и налагат неговите чести корекции, средно до 12-14 клинични посещения. Нуждата от често ребазиране в хода на оздравителния процес е причина някои автори да смятат, че не съществува ясно изразена разлика между хирургичния и временния обтуратор.
Протезирането с дефинитивен обтуратор е заключителният етап от протетичното лечение на пациентите с максиларна резекция, което може да започне след окончателното завършване на оздравителните процеси в дефекта. Необходимото планиране на дефинитивното протезиране трябва да е съобразено както с основните протетични принципи, така и с индивидуалните особености на пациента. При него се отчитат всички фактори, които оказват влияние на задържането и стабилността на обтуратора.
У нас проф.Михайлов счита, че оптимални лечебни резултати се постигат при прилагането на четириетапен метод за лечение и рехабилитация. През първия етап – на „защитно протезиране“, до 14-15 дни след операцията, се прилага предоперативно изработена защитна пластинка. През втория етап – на „формиращо протезиране“, се използва формираща протеза, която се поставя в дефекта между 15-30-ия ден след операцията. Етапът на „дефинитивно протезиране“ включва изработването на окончателна протеза, която се поставя в дефекта 30 дни след резекцията. Определеният като етап на „поддържащо протезиране“ включва системните грижи след приключване на протетичното лечение, както и подмяната и рационализирането на протезните конструкция адекватно на променящите се във времето зъбен статус и протезно поле.