В литературата са описани множество методи и модификации за лечение на пациенти с максиларна резекция.Повечето от тях са свързани с използването на топлиннополимеризиращи полиметилметакрилатни пластмаси (ТПП), което осигурява стабилност на обтуратора и способства за възстановяване на нормалното хранене, говор и преглъщане. Приложението им е особено подходящо при поетапно изработване на плаката и на обтуриращата част, както и в случаите с тризмус и лечение с двучастови обтуратори.
В случаите, изискващи „бързи“ методи на лечение много автори използват самополимеризиращи пластмаси, като приемат приложението им за особено подходящо през първия етап за изработване или ребазиране на хирургичния обтуратор. Основните недостатъци и опасности при тяхното използване са свързани с токсичното въздействие на остатъчния мономер. При по-съвременните алтернативни методи се прилагат светлиннополимеризиращи пластмаси (СПП). Тяхното използване позволява редуциране на теглото на обтураторите с 25 %, което благоприятства ретенцията и стабилността им. Важни преимущества на СПП са бързата и лесна технология, осигуряваща незабавна полимеризация и ребазиране, липсата на остатъчен мономер, стабилната химична връзка с ТПП и ниската порьозност .
Често прилагани методи през всичките етапи на протетично лечение са тези, при които обтураторът или отделните му части се изработват от силиконови материали. Според повечето автори тяхното използване осигурява оптимална ретенция и стабилност на обтуратора. Силиконовите материали позволяват лесно поставяне на обтуратора в дефекта и дават възможност за бърза корекция или подмяна при необходимост. Другите им предимства са обемната стабилност и липсата на токсично и канцерогенно действие към околните тъкани. Основен техен недостатък е порьозната повърхност, затрудняваща полирането и създаваща възможност за бактериална инвазия. Това доказват изследванията на Wieckiewicz et al., установили Candida в 90% от силиконовите обтуратори. За решаване на този проблем се прилагат различни методи за редуциране на порьозността.Други недостатъци са загубата на еластичност и слабата механична връзка с акриловите пластмаси.
Понякога протетичното лечение при максиларна резекция се провежда двуетапно, при което плаката се изработва от ТПП, а обтуриращата част – от силиконови материали. Счита се се, че така се осигуряват оптимално задържане и стабилност на обтуратора, независимо от големината на дефекта. Според други автори използването на силиконови материали е възможно единствено при малки дефекти на небцето, а в случаите с големи дефекти се препоръчва стабилизиране на силиконовата обтурираща част с метилметакрилатен щифт.
В редица случаи протетичното лечение след максиларна резекция се затруднява от ограниченото отваряне на устата. Това налага прилагането на специфични методи за лечение, при които се изработват двучастови обтуратори. Най-често това са двуетапни методи, при които плаката се изработва от ТПП, а обтуриращата част – от силиконов материал. За съпоставянето им се използват кобалт-самариеви магнити, фиксирани в двете части на обтуратора. Могат да се прилагат и други средства за съчленяване, като пластмасови ключалки или системи тип „секретно копче“. Основните трудности в протетичното лечение след максиларна резекция са свързани със задържането и стабилността на обтуратора. За подобряването им се използват различни методи и средства, ефективността на които зависи както от големината и локализацията на дефекта, така и от наличието на запазени зъби. При някои от методите се прилага максимална екстензия на обтуратора до плътно ангажиране на пода на носната кухина. Когато анатомичните особености на дефекта, неговата големина и локализация възпрепятстват лечението, алтернатива за провеждането му е използването на импланти . Според повечето автори те осигуряват оптимално задържане и стабилност на обтуратора, без необходимост от екстензия. Протезирането при големи максиларни дефекти понякога е възможно единствено чрез „зигома“ импланти. Правилното им позициониране в зигоматичната кост е важно условие за задържането и стабилността на обтуратора.