Протетична рехабилитация след тотална максилектомия

Герджиков И.1, М. Димова2, И. Чакалов1

Prosthetic rehabilitation approach after total maxillectomy
Gerdzhikov I.1, M. Dimova2, I. Chakalov1
Резюме
Цел. Целта на описаната методика е да проследи възможностите за протетична рехабилитация след тотална максилектомия и ролята на протезната конструкция за възстановяване на храненето, говора и външния вид на пациента.
Материали и методи. На 72-годишна пациентка с тотална максилектомия бяха изработени горна следрезекционна и долна субтотална протеза. Предварителните отпечатъци бяха снети с необратим хидроколоиден отпечатъчен материал, а окончателните с адитивен силикон Elite HD. Следрезекционната протеза беше завършен по класическата технология от топлиннополимеризираща безцветна акрилна пластмаса Meliodent HC с ниско количество остатъчен мономер. За осигуряване на нейното задържане и стабилност използвахме силиконов материал Elite soft relining. За тази цел при долната протеза използвахме вътрекоренови цанги фиксирани в кучешките зъби.
Резултати. Използваната методика за изработване на дефинитивна следрезекционната протеза позволи успешно възстановяване на загубените говорна и дъвкателна функции. Тя спомогна за възстановяване на външния вид и естетичния изглед на лицето и подпомогна социалната интеграция на пациента.
Заключение. Прилагането на протетични методи за лечение при пациенти с тотална максилектомия позволява достатъчно възстановяване на увредените функции, като подпомага възстановяването на външния им вид, естетика и социална реинтеграция на пострадалите.
Ключови думи: тотална максилектомия, максиларна резекция, обтуратор, следрезекционни протези

Summary
Objective. The objective of the described method is to review the treatment options for prosthetic rehabilitation after total maxillectomy and the role of the prosthetic construction in the rehabilitation of nutrition, speech, and the patient’s appearance.
Materials and methods. An upper postresectional and a lower overdenture were fabricated for a 72-year old female patient with total maxillectomy. The preliminary impressions were taken with an irreversible hydrocolloid impression material, and the final impressions – with Elite HD addition silicone. The postresectional denture was finished according to the classic technology using the Meliodent HC heat-curing transparent acrylic plastic with a low level of residual monomer. We used the Elite soft relining silicone material to assure the denture’s retention and stability. Intraradicular precision attachments, fixed in the canines were used to retain the lower denture for the same purpose.
Results. The method used for fabrication of the final postrectional denture made possible a successful reconstruction of the lost speech and masticatory function. The denture helped for the recovery of the appearance and esthetic aspect of the face and aided in the social integration of the patient.
Conclusion. The application of the prosthetic methods for the treatment of patients with total maxillectomy allows for sufficient restoration of the impaired functions, aiding the rehabilitaion of the appearance, esthetics and social integration of the injured.
Key words: Total maxillectomy, maxillary resection, obturator, postresectional dentures

Въведение
Анализът на проблемите на пациентите с максиларна резекция и трудностите свързани с протетичната им рехабилитация са обект на множество проучвания [1, 2, 3]. Причина за повишенша интерес е нарастващата в глобален мащаб честота [4, 5]. Тенденцията е характерна и за България. Според Сарачев и Ананощев [6] честотата на рака в устната кухина за периода 1985-1999 г. се е увеличила с 58,6%, като при мъжете е нараснала от 8,9 до 10,12, а при жените – от 1,4 до 2,25 случая на 100 000 души. Проучванията показват, че 10% от онкологичните заболявания засягат лицево- челюстнатаобласт и заедно сдоброкачествените тумори съставляват 21,79% от общата туморна заболеваемост [7]. Повишената честота е причина и за увеличения брой пациенти с придобити максиларни дефекти [8].
Проблемите при протетичната рехабибилитация на тези болни произтичат от засягането на всички части на орофациалния комплекс [9]. Възникналите увреждания причиняват сериозни смущения в храненето, говора, дишането и външния вид на болните [10, 11, 12]. От своя страна, това води до сериозно влошаване на качеството на живот [1, 3, 13]. Анализът на посочените проблеми позволява обективна преценка на общото състояние на болните и на техните специфичните им нужди и потребности през етапите на протетично лечение [14, 10, 15, 12].
В литературата са описани единични случаи на протезиране след тотална максилектомия. Patil et Parkhedkar [16] описват случай, при който изработват следрезекционна протеза от топлиннополимеризараща пластмаса, която задържат и стабилизират чрез спирална тел към фиксирана на долната челюст шина. В сходен клиничен случай Wood et Carl [17] използват кух обтуратор изработен от медицински силикон
Цел
Целта на описания подход е да проследи възможностите за протетична рехабилитация след тотална максилектомия и ролята на протезната конструкция за възстановяване на храненето, говора и външния вид на пациента.
Материал и методи
Касае се за протетичната рехабилитация на 72 годишна пациентка от гр. Ш., диагностицирана и оперирана в Клиника по лицево-челюстна хирургия на болница “ Света Анна “ – София, с диагноза спиноцелуларен максиларен карцином. При прегледа се установи максиларен дефект, ангажиращ изцяло областта на твърдото небце и алвеоларния гребен (фиг. 1а), силно променен и външния вид и деформирана средна трета на лицето (фиг. 1б).

Фиг. 1. Интраорален вид (a) и профил на пациента (б)

На долната челюст се установиха запазени корените на кучешките зъби, Rö изследване на които не установи периапикални изменения. След подготовката им (фиг. 2), планирахме съставянето и изработването на следрезекционна горна и субтотална долна протези.

Фиг. 2. Подготвени с вътрекоренови цанги долни кучешки зъби

Предварителният отпечатъкът от горната протеза беше снет със стандартна метална лъжицаинеобратимхидроколоиденотпечатъчен материал.Синдивидуалнаталъжица,изработена от светлиннополимеризираща пластмаса беше снет екстензиран функционален отпечатък с адитивен силикон Elite HD Putty и Elite HD Regular1 за изработването на следрезекционната протеза (фиг. 3).

Фиг. 3. Екстензиран функционален отпечатък с адитивен силикон

Обтуриращата протеза беше завършена по класическата за цели протези технология, като в заключителния лабораторен етап използвахме топлиннополимеризираща безцветна акрилна пластмаса Meliodent HC2 с ниско количество остатъчен мономер (фиг. 4).

Фиг. 4. Изработената от безцветна пластмаса следрезекциона протеза

От такава пластмаса изработихме долната субтотална протеза, като ретенция и стабилност й осигурихме чрез вътрекоренови цанги (фиг. 5). След ажустиране на протезите извършихме директно ребазиране на следрезекционната протеза със силиконов материал Elite soft
relining3 (фиг. 6).

Фиг. 5. Завършената следрезекционна горна (а) и субтотална долна (б) протези
Фиг. 6. Следрезекционната протеза, ребазирана със силиконов материал

Резултати
Готовата протезна конструкция осигури възможност за относително херметизиране на дефекта и за възстановяване на оптимален говор и в достатъчна степен дъвчене и хранене. Приложеният от нас двуетапен метод при изработване на следрезекционната горна протеза и осигури благоприятна ретенция и достатъчна стабилност, и спомогна за възстановяване на приличен външен вид и естетичен изглед на лицето. С помощта на постигнатия разбираем говор, пациентката избягна стреса от трайна десоциализация (фиг. 7).

Фиг. 7. Интраорален (а) и екстраорален (б) вид на пациента след завършена протетична рехабилитация

Изводи
Приложението на протетичните методи за лечение при пациенти с тотална максилектомия позволява успешно възстановяване на увредените функции и подпомага възстановяването на външния вид и естетиката, като подпомага ресоциализацията на пациента..
Описаната методика осигурява възможност за създаване в достатъчна степен нужната ретенция и стабилност на протезата, и като резултат херметизиране на дефекта и възстановяване на говорната и дъвкателна функция.

Библиография
⦁ Depprich, R., Naujoks C, Lind D, Ommerborn M, Meyer U, Kübler NR, Handschel J. Evaluation of the quality of life of patients with maxillofacial defects after prosthodontic therapy with obturator prostheses. Int J Oral Maxillofac Surg. 2011 Jan;40(1):71-9.
⦁ Chigurupati, R., N. Aloor, R. Salas, B. Schmidt. Quality of life after maxillectomy and prosthetic obturator

rehabilitation. J. Oral. Maxillofac. Surg., 2013, Aug, 71 (8), 1471-1478.
⦁ Hertrampf K, Wenz HJ, Lehmann KM, Lorenz W, Koller
M. Quality of life of patients with maxillofacial defects after treatment for malignancy. Int J Prosthodont. 2004 Nov-Dec;17(6):657-65.
⦁ Lung, T., O. Tăşcău, H. Almăşan, O. Mureşan. Head and neck cancer, epidemiology and histological aspects – Part 1: a decade’s results 1993-2002. J. Craniomaxillofac. Surg., 2007, Mar, 35 (2), 120-125.
⦁ Wen, Y., X. Dai, C. Wang, L. Li, F. Fu, X. Wang, X. Tang, H. Liu, C. Hua, J. Pan. A retrospective clinical study of 6539 cases of malignant oral-maxillofacial tumors. Hua Xi Kou Qiang Yi Xue Za Zhi, 2001, Oct, 19 (5), 296-299.
⦁ Sarachev E L, Ananostev N H. Tendencies in the oral cavity cancer morbidity in three regions of South Bulgaria for a period of 15 years (1985-1999). Folia Med (Plovdiv). 2001, 43, (1-2), 150-154.
⦁ Ugrinov R . Tumours of maxillofacial and neck area. Sofia, 2009, 3.
⦁ Mihailov Tr. Orthopedic rehabilitation disabilities in the maxillofacial area. Plovdiv, 2007, 45.
⦁ Lethaus, B., N. Lie, F. de Beer, P. Kessler, C. de Baat,
H. Verdonck. Surgical and prosthetic reconsiderations in patients with maxillectomy. J. Oral Rehabil., 2010, Feb, 37 (2), 138-142.
⦁ Irish J, Sandhu N, Simpson C, Wood R, Gilbert R, Gullane P, Brown D, Goldstein D, Devins G, Barker E. Quality of life in patients with maxillectomy prostheses. Head Neck. 2009 Jun;31(6):813-21.
⦁ Rogers SN, Lowe D, McNally D, Brown JS, Vaughan ED. Health-related quality of life after maxillectomy: a comparison between prosthetic obturation and free flap. J Oral Maxillofac Surg. 2003 Feb;61(2):174-81.
⦁ Schwarz R, Hinz A. Reference data for the quality of life questionnaire EORTC QLQ-C30 in the general German population. Eur J Cancer. 2001 Jul;37(11):1345-51.

Kornblith AB, Zlotolow IM, Gooen J, Huryn JM, Lerner T, Strong EW, Shah JP, Spiro RH, Holland JC. Quality of life of maxillectomy patients using an obturator prosthesis. Head Neck. 1996, Jul-Aug;18(4):323-34.
⦁ Aaronson N.K., Ahmedzai S., Bergman B, Bullinger M, Cull A, Duez NJ, Filiberti A, Flechtner H, Fleishman SB, de Haes JC, et al. The European Organization for Research and Treatment of Cancer QLQ-C30: a quality-of-life instrument for use in international clinical trials in oncology. J Natl Cancer Inst. 1993 Mar 3;85(5):365-76.
⦁ Riaz N, Warriach RA. Quality of life in patients with obturator prostheses. J Ayub Med Coll Abbottabad. 2010 Apr-Jun;22(2):121-5.
⦁ Patil, P. G., R. Parkhedkar. New spring retained surgical obturator. Clinical report for total maxillectomy patient.
J. Indian Prost. Soc., 2009, Jan, 9, 33-35.
⦁ Wood, R. H., W. Carl. Hollow silicone obturators for patients after total maxillectomy. J. Prosthet. Dent., 1977, Dec, 38 (6), 643-651.

Адрес за кореспонденция:
д-р Иван Герджиков
МУ – София, Факултет по дентална медицина Катедра по Протетична дентална медицина бул. “Св. Г. Софийски” № 1,1431, София
e-mail: ivan_ger1971@abv.bg

Address for correspondence:
Dr. Ivan Gerdzhikov
MU – Faculty of Dental Medicine-Sofia Department of Prosthetic Dental Medicine Sofia, 1431, 1 “St. G. Sofiyski” blvd.
e-mail: ivan_ger1971@abv.bg

Споделете в социалните мрежи:

Още публикации

Пациент с дефект на твърдото небце

1. Дефект на твърдото небце вдясно 2. Горната протеза 3. Протезите в устата на пациента 4. Външен вид преди протезирането 5. Външен вид след лечението

Пациент с обтуратор без око

1. Едностранен дефект на твърдото и меко небце 2. Външен вид на пациента 3. Изработената протеза в устата на пациента