Протетична рехабилитация при комбинирани лицево – челюстни дефекти

Протетична рехабилитация при комбинирани лицево-челюстни дефекти
Герджиков1, И., М. Димова2, Д. Константинова3, Хр. Арнаутска4

Approach to prosthetic rehabilitation in combined maxillofacial defects
Gerdjikov1, I., M. Dimova2, D. Konstantinova3, Hr. Arnautska4
Резюме
Цел: Целта на описаната методика е да проследи възможността за протетична рехабилитация при комбинирани лицево-челюстни дефекти и ролята на протезната конструкция за възстановяване на естетичния външен вид и естетика на пациента след разширена (екстензирала) максиларна резекция.
Материали и методи: На 42-годишнапациентка, съсследоперативен разширендефект, следизпиляване на зъби 14 и 17 бяха снети отпечатъци с адитивен силикон Elite HD. В лабораторията бяха отлети метални кепета от CoCr сплав Heraenium Pw, които се фиксираха с двойнополимеризиращ цимент ICem. Окончателният отпечатък беше снет с индивидуална лъжица изработена от светлиннополимеризираща пластмаса (TRIAD) и адитивен силикон Elite HD Putty и Elite HD Regular. Обтураторът беше завършен по класическата технология от топлиннополимеризираща акрилна пластмаса Meliodent HC. За оформяне на формиращата повърхност беше използвана светлиннополимеризираща пластмаса Eclipse.
Резултати: Комбинираната протезна конструкция се отличаваше с добро задържане и стабилност, което позволи възстановяване на говорната и дъвкателна функция. Формиращата повърхност осигури възможност за успешно провеждане на пластичната операция и за възстановяване на външния вид на пациента.
Заключение: Прилагането на протетични методи на лечение при комбинирани лицево-челюстни дефекти позволява успешно възстановяване на увредените функции и подпомага хирургичните методи за пластично възстановяване на външния вид на пациентите.
Ключови думи: максиларна резекция, обтуратор, следрезекционни протези

Summary
Purpose: The aim of the method is to study the possibility of prosthetic rehabilitation in combined maxillofacial defects and the role of the prosthesis to restore the aesthetic appearance and aesthetics of a patient after an extended maxillary resection.
Materials and methods: 42-year-old patient with postoperative extended defect after grinding of teeth 14 and 17 were taken impressions by additive silicone Elite HD. In the laboratory were cast metal caps of CoCr alloy Heraenium Pw, which is fixed with double cure cement ICem. The final impressioon was taken with individual spoon made of light curing plastic (TRIAD) and additive silicone Elite HD Putty and Elite HD Regular. The obturator was completed by classical technology with heat curing acrylic Meliodent HC. To create the mold surface was used light curing plastic Eclipse.

1 Главен асистент в МУ – София, ФДМ, Катедра протетична дентална медицина
2 Доцент в МУ – София, ФДМ, Катедра протетична дентална медицина
3 Асистент в МУ – Варна, ФДМ, Катедра протетична дентална медицина
4 Главен асистент в МУ – Варна, ФДМ, Катедра протетична дентална медицина
1 Assistant professor at Medical University – Sofia, Faculty of Dental Medicine, Department of Prosthetic Dentistry
2 Associate professor at Medical University – Sofia, Faculty of Dental Medicine, Department of Prosthetic Dentistry
3 Assistant professor at Medical University – Varna, Faculty of Dental Medicine, Department of Prosthetic Dentistry
4 Assistant professor at Medical University – Varna, Faculty of Dental Medicine, Department of Prosthetic Dentistry

Results: Combined prosthesis was marked by good retention and stability, allowing recovery of speech and masticatory function. Forming surface allow for a successful plastic surgery and restoring the appearance of the patient.
Conclusion: Application of prosthetic treatments in combined maxillofacial defects enables successful recovery of the damaged functions and supports surgical methods for plastic reconstruction of the appearance of patients.
Key words: maxillary resection, obturator, after resection prostheses

Въведение
Повишаващата се честота на онкологичните заболявания в устната кухина, както и успеваемостта на съвременните хирургични методи на лечение, увеличиха броя на пациентите с различен обем на максиларна костна резекция [1, 2]. Протетичното лечение при рехабилитацията на тези пациенти е сложен, многоетапен процес, свързан с преодоляване на множество трудности и редица проблеми [3]. Основните затруднения произтичат от засягането на всички елементи на орофациалния комплекс, което води до нарушаване на дъвченето, храненето, говора, дишането и естетиката при тези пациенти [4, 5, 6]. Често проблемите се задълбочават от засягане и на съседните меки тъкани на лицето [6, 7]. В тези случаи възникват сериозни психологически проблеми, които затрудняват нормалното общуване и създават трудности в семейството и на работното място [8].
Множеството проблеми възникващи след максиларна резекция оказват силно въздействие върху качеството на живот на пострадалите [9, 10, 11, 12, 13]. Това налага оптимален подход за рехабилитация, който най-често протича в няколко етапа [14, 15]. В зависимост от клиничния случай протезната конструкция може да бъде окончателна или по подходящ начин да подпомогне успешното хирургично лечение [16]. Поради различния обем и локализация на дефекта, подходът е индивидуален за всеки пациент [17]. Независимо от това, възстановяването на естетиката чрез пластична операция изисква оздравителния период на меките тъкани да
протече върху твърда основа със конкретна форма за съответния участък [14, 18].
Цел
Целта на приложената методика е да се проследи възможността за протетично лечение при комбинирани лицево-челюстни дефекти и ролята на протезната конструкция за възстановяване на външния естетичен вид на пациента след разширена максиларна резекция.
Материал и методи
Приложената от нас методика описва протетичната рехабилитация на 42 годишна пациентка от гр. С., диагностицирана и оперирана в ЛЧХ на ФДМ – София, с диагноза сквамозен максиларен карцином. В резултат на лечението възниква проходен дефект в дясната част на горната челюст и открит дефект на бузата.
При интраоралния преглед се установи максиларен дефект по срединната линия, предварително препарирани 14 и 17 зъби (фиг.


⦁ и интактна долна зъбна редица. В резултат на проведеното хирургично лечение бяха засегнати и съседните меки тъкани на бузата, с букален отвор, за прикриването на който пациентката използва фиксирана с левкопласт марля в продължение на повече от 2 години (фиг. 2).

Фиг. 1. Максиларен дефект с изпилени 14 и 17 зъби

Фиг. 2. Букален дефект, планиран за пластично възстановяване – профил (б)
Фиг. 2. Букален дефект, планиран за пластично възстановяване – анфас (а)

Поради проявен професионален интерес, в рехабилитационните процедури взеха участие преподаватели от ФДМ на МУ – Варна.
След корекции в зъбното препариране снехме еднофазов отпечатък със стандартна метална лъжица и адитивен силикон Elite HD Putty и Elite HD Regular. Лабораторно бяха изработени метални кепета от CoCr сплав Heraenium Pw, които се фиксираха с двойнополимеризиращ цимент ICem. За изработването на следрезекционната протеза, с индивидуалната лъжица, изработена от светлиннополимеризираща пластмаса (TRIAD) беше снет функционален отпечатък с адитивен силикон Elite HD Putty и Elite HD Regular (фиг. 3). Обтуриращата протеза беше завършена по класическата технология от топлиннополимеризираща акрилна пластмаса
Meliodent HC. След ажустирането ù, по букалната повърхност се нанесоха порции светлиннополимеризираща пластмаса Eclipse, до постигане на необходимия обем за формиране на меките тъкани след предстоящата пластична операция (фиг. 4).

Фиг. 3. Индивидуална лъжица от светлиннополимеризираща пластмаса

а

б
Фиг. 4. Следрезекционна протеза с формираща букална повърхност – а. палатинално, б. вестибуларно

Резултати
Обтуриращата протеза с формиращата плоскост, след приключване на пластичната операция, беше оставена като окончателна протезна конструкция, която осигури оптимално херметизиране на дефекта, даде възможност за разбираем говор и реализиране на ефективно дъвчене спрямо интактното съзъбие на долната челюст.
Приложената от нас двуетапна методика на протетична рехабилитация при комбинирания дефект, осигури в този случай достатъчна ретенция и стабилност на протезата, като изигра благоприятна роля на формираща основа по време на оздравителния процес след пластичната операция (фиг. 5).
Фиг. 5. Пластично затворен дефект, формиранооздравяващ върху протезната повърхност (а, б)

Фиг. 5. Пластично затворен дефект, формиранооздравяващ върху протезната повърхност (а)
Фиг. 5. Пластично затворен дефект, формиранооздравяващ върху протезната повърхност (б)

Изводи
Приложението на протетичните методи при комплексно лечение на обширни комбинирани лицево-челюстни дефекти осигурява възстановяване на увредените функции и успешно подпомага оперативните методи за пластично възстановяване на външния вид на пациента.
Описаната методика позволява поетапна и контролирана рехабилитация чрез създаването на формираща повърхност при следоперативното епителизиране на тъканите и спомага за възстановяване естетическия външен вид на болните.

Библиография
⦁ Mihailov Tr. Orthopedic rehabilitation disabilities in the maxillofacial area. Plovdiv, 2007, 45.
⦁ Ugrinov R . Tumours of maxillofacial and neck area. Sofia, 2009, 3.

⦁ Borlase, G. Use of obturators in rehabilitation of maxillectomy defects. Ann. R. Australas Coll. Dent. Surg., 2000, 15, 75-79
⦁ Irish, J., N. Sandhu, C. Simpson, R. Wood, R. Gilbert, P. Gullane, D. Brown, D. Goldstein, G. Devins, E. Barker. Quality of life in patients with maxillectomy prostheses. Head Neck, 2009, 31, 6, 813-821.
⦁ Lethaus, B., N. Lie, F. de Beer, P. Kessler, C. de Baat,
H. Verdonck. Surgical and prosthetic reconsiderations in patients with maxillectomy. J. Oral Rehabil., 2010, 37, 2, 138-142.
⦁ Kornblith, A. B., I. Zlotolow, J. Gooen, J. Huryn, T. Lerner, E. Strong, J. Shah, R. Spiro, J. Holland. Quality of life of maxillectomy patients using an obturator prosthesis. Head Neck, 1996, 18, 4, 323-334.
⦁ Chigurupati, R., N. Aloor, R. Salas, B. Schmidt. Quality of life after maxillectomy and prosthetic obturator rehabilitation. J. Oral. Maxillofac. Surg., 2013, 71, 8, 1471-1478.
⦁ Depprich, R., C. Naujoks, D. Lind, M. Ommerborn,
U. Meyer, N. Kübler, J. Handschel. Evaluation of the quality of life of patients with maxillofacial defects after prosthodontic therapy with obturator prostheses. Int. J. Oral Maxillofac. Surg., 2011, 40, 1, 71-79.

⦁ Kumar, P., H. Alvi, J. Rao, B. Singh, S. Jurel, L. Kumar, H. Aggarwal. Assessment of the quality of life in maxillectomy patients: A longitudinal study. J. Adv. Prosthodont., 2013, 5, 1, 29-35.
⦁ Marunick, M. T., R. Harrison, J. Beumer 3rd. Prosthodontic rehabilitation of midfacial defects. J. Prosthet. Dent., 1985, 54, 4, 553-560.
⦁ Hertrampf, K., H. Wenz, K. Lehmann, W. Lorenz, M. Koller. Quality of life of patients with maxillofacial defects after treatment for malignancy. Int. J. Prosthodont., 2004, 17, 6, 657-665.
⦁ Riaz, N., R. Warriach. Quality of life in patients with obturator prostheses. J. Ayub. Med. Coll. Abbottabad., 2010, 22, 2, 121-125.
⦁ Silveira, A., J. Gonçalves, T. Sequeira, C. Ribeiro, C. Lopes, E. Monteiro, F. Pimentel. Computer-based quality-of-life monitoring in head and neck cancer patients: a validation model using the EORTC-QLQ C30 and EORTC-H&N35 Portuguese PC-software version. Acta Med. Port., 2011, 24, 2, 347-354.
⦁ Huryn, J. M., J. Piro.The maxillary imediate surgical obturator prosthesis. J. Prosthet. Dent., 1989, 6, 3, 343-347.
⦁ King, G. E., J. Martin. Complete dentures for the obturator patient. Dent. Clin. North Am., 1996, 40,1, 217-237.
⦁ Rogers, S. N, D. Lowe, D. McNally, J. Brown, E. Vaughan. Health-related quality of life after maxillectomy: comparison between prosthetic obturation and free flap. J. Oral Maxillofac. Surg., 2003, 61, 2, 174-181.
⦁ Lin, F. H., T. Wang. Prosthodontic rehabilitation for edentulous patients with palatal defect: report of two cases. J. Formos Med. Assoc., 2011, 110, 2, 120-124.
⦁ Lapointe, H. J., H. Lampe, S. Taylor. Comparison of maxillectomy patients with immediate versus delayed obturator prosthesis placement. J. Otolaryngol., 1996, 25, 5, 308-312.

Адрес за кореспонденция:
д-р Иван Герджиков
МУ – София, Факултет по дентална медицина Катедра по Протетична дентална медицина бул. “Св. Г. Софийски” № 1, 1431 София
e-mail: ivan_ger1971@abv.bg

Address for correspondence:
Dr. Ivan Gerdzhikov
MU – Faculty of Dental Medicine – Sofia Department of Prosthetic Dental Medicine Sofia, 1431, 1 “St. G. Sofiyski” blvd.
e-mail: ivan_ger1971@abv.bg

Споделете в социалните мрежи:

Още публикации

Резекция на обеззъбена горна челюст

1. Резекция на обеззъбена горна челюст 2. Изработената от акрилова пластмаса протеза 3. Завършената протеза със силиконова вложка 4. Завършеното лечение