Хирургичното лечение на туморите в устната кухина води до сериозни затруднения в дъвченето, преглъщането, говора и дишането. Степента на функционалните увреждания зависи от размера и локализацията на дефекта. По-слаби функционални нарушения се наблюдават при пациенти с малки дефекти, повече запазени зъби и възможност за отваряне на устата повече от 20 милиметра. Сравнителните изследвания на пациенти с различна големина на дефектите показват по-добро възстановяване на говора и дъвченето при тези с по-малки дефекти.
Най-сериозни и трудни за лечение са дефектите на горната челюст. Нарушената преграда между устната и носната кухина прави невъзможно храненето и говора. Силно затруднен е и приема на течности, които изтичат през носа. Дефектите на меките и твърдите тъкани нарушават също външния и естетичен вид на пациентите. В основата на тези промени стоят липсата на твърда костна основа за меките тъкани и цикатризирането на следоперативното поле, с което се нарушават контурите на лицето и под въздействието на мускулите се причинява асиметрична деформация на лицето. Изследванията показват, че промененият външен вид е причина за редуциране на социалните контакти при 52% от пациентите.
Сериозните функционални и естетични нарушения след максиларна резекция водят до тежки психически проблеми и развитието на „тревожно-депресивен синдром“. Неговата изразеност се определя от възможността за практикуване на професията, социалните контакти и общуването в семейството. Задълбочаването на симптомите му прераства в ограничаване на социалните контакти и самоизолация от обществото. Проучванията са единодушни, че успешно проведеното протетично лечение възстановява психичното здраве и стимулира социалната активност.
Проблемите, възникнали след максиларна резекция, често се задълбочават от съпътстващата лъчетерапия, като се стига до ксеростомия, затруднено преглъщане и нарушена разбираемост на речта. Често това е свързано с изтръпване на горната устна и ограничено отваряне на устата, което затруднява протезирането. За преодоляването му се препоръчва система от упражнения и физиотерапевтични процедури още от първите дни след резекцията.
Уврежданията, възникнали след хирургично лечение на туморите в лицево-челюстната област, нарушават сериозно носовото дишане. Според някои проучвания проблемите с дишането и болката са най-често възникващите последствия при оперирани пациенти с рак на главата и шията. Причина за това е комуникацията между устната и носната кухина, която, от една страна, нарушава нормалното носово дишане, а от друга – улеснява преминаването и задържането на хранителни остатъци, предпоставка за хронични възпаления в носната кухина и синусите. Въпреки сериозността на проблема, данните в литературата за дишането на пациентите с максиларна резекция преди и след тяхното протезиране са оскъдни. Това налага правилна преценка на големината и локализацията на дефектите за изработването на подходящите протезни конструкции.
Проучванията показват, че независимо от тежестта на заболяването, правилно проведеното протетично лечение подобрява значително качеството на живот на болните.